НАТЪРПЯ̀ВАМ СЕ, -аш се, несв.; натърпя̀ се, -ѝш се, мин. св. -я̀х се, прич. мин. св. деят. натърпя̀л се, -а се, -о се, мн. натърпèли се, св., непрех. Търпя, изтърпявам много, насищам се да търпя. Тя се е много натеглила и натърпяла досега. Т. Влайков, Съч. II, 21. Натърпя се това бедно момиченце различни мъки. Из града ни цели три месеца не говореха нищо друго — сè за нея, сè за нея. Л. Каравелов, Съч. V, 185.